Блогът на Annie Trippah :: 'Бележник за произшествия' (откъс -2)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.03.2014 11:15 - 'Бележник за произшествия' (откъс -2)

Автор: balesurge Категория: Изкуство

Прочетен: 448 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.03.2014 11:20

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&
Беше последната четвърт на август. По залез слънце на запад възпаленото като сърбяща рана небе се оцветяваше в лакмусовочервено преди да угасне в пепелта на догарящите хълмове. Полските паяци, заети с подготовката за наближаващата есен, все по-рядко се хващаха по маджунените капани, които залагахме на входа на хралупите им. Полетата с окосена царевица заприличваха на гладиаторска арена с копиеподобните стъбла стърчащи педя от земята, които местните змии, неосъзнали случилото се, все още използваха за прикритие при лов на мишки. Водата в отводнителните канали придобиваше катранен цвят и значителна вискозност,събирайки по пътя си разнообразен биологичен материал, който бързаше да се възпроизведе във всевъзможни форми надолу по течението. Дядо Вaнчовият казан за ракия се намираше отсам канала, а на около5 метра в радиус зад него се простираха тресавища от пращина.Тресавищата се губеха в черничавите гори, които чезнеха по пътя към сметището. Пред казана, издялана от отдавна покрит с мъхове варовик се кипреше кръгла маса, заобиколена от беседка с астма. По астмата се катереха всякакви увивни растния и животни, в естествения си стремеж към катерене по астми. Там дядо Ванчо,пребит от целодневното кибичене до огъня, сядаше да опита от още топлия първак и да напсува наволя реколтата. Циганките от програмата по Удържане на Сметището в Настоящите му Предели(УСНП) уж случайно веднага се разшавваха иззад казана и току някоя се провикне: „ - Дедо Ванчоооо, тоз чувал за боклука ли?” И преди да дочакат отговора, всички единодушно сядаха да „подвият крак” в беседката при него. Всеизвестно е, че алкохолът снижава критерийте за оценка качеството на работата, особено на крайно некачествената, а те имаха спешна нужда от позитивна самооценка. -Оххххх! – изстенах аз и Лилето веднага запуши устата ми.. Цецко на Биколецови упорито се катереше по гърба ми, за да погледне отвъд дигата на канала. С риск и двамата да се озовем в кипящата пръщина, стичаща се от една тръба в земята, аз ловко се извърнах и той тупна до мен в калта. От мястото, където се намирахме, а това беше коритото на канала,пред нас се разкриваше романтична гледка към селото с беседката пред дядо Ванчовия канал на преден план. В беседката се мяркаха силуети, които чернееха на фона на кръглите розови облаци, стелещи се на запад. Дядо Ванчо надигаше сладострастно бутилката и скъпернически я подаваше нататък, без да я изпуска от поглед. Жените го гледаха с благоговение. Над тях рояк винарки се движеше по посока на въртенето. Щурците притаяваха дъх докато някой не отпиеше...Природата ликуваше! • Та така се случва и с наш"та майка Земя! Не е умряло само това, дето се не е родило! – провикна се дедо Ванчо, посягайки с бутилка нагоре към изсъхналите астми. Групата винарки изтълкува погрешно този жест и се насочи в същата посока. По това време Господ се беше изтъркулил в следобедна дрямка някъде из прашните си канцеларии, та не сколаса да изпрати някой гръм от ясно небе за драматизъм. Все пак земята се разлюля в неритмично туптене под стъпките на приближаващия силует.. Винчо, доведеният син на баба Ваца –фотографката левитираше в галоп по прашния селски околовръст на сметището. • -Поручик Версийски намерен удавен в Искъра! Поручик Версийски убит! Убийство на полицейски служител! – крещеше той във всевъзможни посоки в неоновинарски стил, губейки сигнал от време на време, навярно за да си поеме дъх. Тръпки полазиха гърба ми и се стекоха в навитите до глезените хавлиени чорапи. Цецко отпусна крака и се свлече по наклона, превръщайки се целия в безмълвна въпросителна? Лилето се прекръсти от ляво надясно. В този момент Винчо приближи и под смаяните погледи на жените пресуши бутилката в два-три жадни гълтоци. - Ето: имам снимков материал от произшествието! – извади от джоба на антерията си тесте поомачкани снимки и ги подаде важно на дядо Ванчо. - Абе ти не"ма да се научиш първо добър вечер да ка"еш и после да се"гаш на ората към пиенйето! – Да ти изсъ"ъне носоглъдчицата дано! – ругаеше дядо Ванчо докато поставяше очилата си за близко гледане, прикачвайки ги с ластик от едната страна зад ухото си, а от другата-придържайки ги с ръка. – И к"во т"ва? Робинята Изаура и Леонсио! Гледай ти какво произшествие!? Ти сак’че си нещо шуйманисан, Винчо! Досущ си на оня бронтозавър - майка ти! Ако ти дам да надуеш един глупомер, ше му изпрошнеш пружината! – и той хвърли тестето на земята, не спирайки да ругае. Снимките бяха черно-бели, заснети директно от телевизора, заедно с рамката му, на релефна фотографска хартия с пожълтели крайща. Баба Ваца (горепосочената) развиваше бизнес, продавайки ги по 50 стотинки парчето на хлапетата в селото. Аз самата притежавах такива с кадри от "Седморката на Блейк", направени по поръчка. Бяха ни нужни при изработването на сценичните костюми и оръжия.
- Ехх, да ме земат гяволите! Объркал съм сериалите! – завайка се Винчо докато събираше фотографиите от земята. – Нищо де, истина ви казвам, Версийски убит! Разследват случая, ида от разпит в участъка! И той жадно загледа към празната бутилка, увиснала в ръката на Русоканката, после смръщи вежди: А вие тука, така ли удържате сметището? Подпирате го откъм казана?! Айде марш на работа, че да не викам кмета!! Хаймани с хаймани! Циганките наведоха глави и зачоплиха диплите си с усърдно старание, но не помръднаха и крачка в никаква посока. "Камон, казах!! Да ви видя гърбеца до една!" Гъски нададоха вик надолу по пътя, регистрирайки преминаването на превозно средство. Саманта изведнъж се събуди от унеса, протегна ръка, грабна Работническото дело от масата и плесна зад врата Русоканката: "Хайде, ма ха-ко! Пускай тва шише и да варим да се трудим, че иде Хмета!" И те се затътриха в редица по една към сметището току пред мощния рев на жигулата, паркираща на чомпе пред смръщените лица на двамата мъже. От шофьорската врата се изхлузи редник Славейко Шубеков, оправяйки неловко милиционерската си шапка, заобиколи колата изотзад, като не пропусна да се спъне поне в две найлонови пликчета, свободно реейки се в околосметищния прахоляк и залитайки, накрая все пак успя да отвори предната врата, от която с величието на цялата местна власт се възправи г-н Червенков, кметът на село Крушовене. Винчо инстинктивно се изпъна като градински маркуч и понечи да козирува, докато дядо Ванчо усърдно затърси нещо изгубено в дясната си ноздра..."
- Граждани! Сигурно сте чули за разследването, провеждано лично от моят кабинет? Търсим убиеца на г-н Версийски от тази сутрин, вече имаме заподозрян - и той се извърна, посочвайки към задната седалкна на автомобила, където приведен във вечерния полумрак седеше тъмен ромски силует. От мястото, където се намирахме, силуетът бе неузнаваем. - Еленко Цуров, граждани! Имаме сериозни подозрения, че той, подпомогнат от своето многочислено семейство е извършил покушението срещу нашия служител на реда! Откъм сметището се чу пронизителен стон и бъзето зад казана се разлюля в конвулсии. Русоканката летеше със страшна скорост, прескачайки мастилените локви пращина, с повдигната фуста в едната си ръка, а с другата, размахвайки пръта, пригоден за събиране на боклук. - Елвиииииииис! - И тя се просна в конвулсивни ридания на задния капак на жигулата, сипейки яростни крушета по стъклото. Наложи се редник Шубеков да зареже съсредоточеното си взиране в нищото и спъвайки се в наполовина завързаната си обувка, се стовари в непосредствена близост до нея, хващайки се в последния момент за фустата й и, откъсвайки голямо парче плат, заголи едра космата подбедрица. Цецко, подал се до кръста от рова в стремежа си да сканира пейзажа до най-малката подробност, държейки се с две ръце за стрък бъзе, най-после успя да се изхлузи по очи в пращината. С Лилето се спогледахме в паника, в която се четеше пълно единодушие по отношение на това какво ни чака ако не успеем да замажем положението някак. - Какво беше това?! - провикна се сподавено Винчо и всички наостиха слух в посока към канала. Нямаше време за размотаване, хванах Цецко с две ръце за краката, а Лилето - за раменете и го повлякохме към близката плачеща върба, спуснала клони в тъмната утайка. Цецко напомняше курабийка, наполовина потопена в течен шоколад със стафиди. Двайсетина метра надолу по течението чух пронизващия рев на Събка. Можех да я разпозная сред стотици ревящи магарета, защото винаги въздъхваше звучно точно 4 пъти и половина преди да се престраши да нададе вой, сякаш събираше достатъчно основания. - Шпионирате, значи! За кого, обаче, е въпросът!? - над нас се подаде излъскан бюст, анфас, облечен в черно сако от сатен по последна московска мода и вратовръзка от червена кожа с инкрустиран български герб. Външният му вид явно внушаваше готовност за тържествена кремация във всеки момент. Само след миг главите на Винчо и дядо Ванчо цъфнаха едновременно от двете страни на раменете му като пагони. Цецко се размърда в ръцете ни и отвори широко уста в готовност да излее болката си. Трите глави се спогледаха въпросително. - Кой е това? - почти едновременно прозвуча от трите усти над нас. - Все още не знаем - побързах да изпреваря Лилето - току що го открихме в блатото… - Аха, в блатото, значи, веднага да се достави за идентификация в участъка. И кметът сръга енергично двамта мъже - какво чакаме, граждани?! Качете го в колата! Докато двамата се спускаха, провисвайки на клоните на плачещата върба, успях да прошушна в ухото на Цецко с категорична правдоподобност само три думи: Код развалени яйца. Което, като част от махленския кодекс на честта, както всички знаят, недвусмислено означава, че предателите ги грози бой с развалени яйца. Хванах го с една ръка за брадичката, а с другата - за темето и със сила приклопих замръзналата му от уплаха челюст. Криво-ляво, двамата мъже успяха да го придърпат на дигата, положиха го на земята с лице нагоре и го сбутаха да става, като го придържаха леко за ревера, предпазвайки го от импулсивно- необмислени решения. Дядо Ванчо вежливо представи два варианта пред скупчените около нас циганки: да направят път или... (второто звучеше по-скоро като нежна закана за контакт с майките им).. Те единодушно и в пълен синхрон избраха първото, разкривайки пред погледа сърцераздирателна гледка: Русоканката все някак беше успяла да отвори задната врата на автомобила, вкопчвайки се в прегърбения седящ силует на Еленко и шушнейки нещо в ухото му, цялата обляна в сълзи. Зад тях, приведен и разтърсван от ридания, подсмърчаше Шубеков, бършейки енергично сълзите си с парчето от роклята, което току що си беше откъснал. Кметът понечи да изсъска, но, вместо това вяло махна с ръка в знак на отчаяние, както съм въждала да правят маймуните в зоологическата градина, когато се опитват да обяснят нещо на човек, но в миг осъзнават, че, за съжаление, нямат насреща си интелект от същата величина...Вместо това, хвана Цецко за едното ухо и го занесе до колата, отстранявайки с тялото му всички пречки по пътя си, и с всичката прецизност на хамалин на заплата в общината, го стовари откъм чистата му половина на задната седалка до Еленко. Всички ахнаха сподавено, Цецко и Еленко се спогледаха, а дядо Ванчо ми намигна, докато палеше поредния качак. • Другарю кмете, почакайте меееееее! - заглъхна сред моторния рев пискливият галопиращ глас на Шубеков.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Нагоре