Постинг
19.03.2014 13:57 -
Емигрантска есен
Автор: balesurge
Категория: Поезия
Прочетен: 334 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2014 13:58
Прочетен: 334 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 19.03.2014 13:58
Веднъж в годината се случва
по есенните тротоари
да тичат босите ми мисли
на юг, покрай брега, без навигатор,
на няколко чертички от екватора,
щом спре дъждът, веднага вляво.
Едно на сто е да пристигнат,
а друго е да се завърнат читави,
донесли кост от моите родители
за вписване в семейния хербарий,
във който трябва да положа цели поколения
така, че
синът ми да научи да изписва правилно
местата, по които е зачеван...
В годината за миг се случва
и пак за миг се изпарява
като роса по стъпките ми сутрин,
запътили се към забрава..
И бавно глобусът завърта се по осите на здравия ми разум и спомените ми – като плашливи птици, политат надалеч от съвестта ми. И само на ръка далеч от мене се смее детско суеверие, че дядо ми във гроб ще се обърне, а мене ще ме върнат с погребение.
И бавно глобусът завърта се по осите на здравия ми разум и спомените ми – като плашливи птици, политат надалеч от съвестта ми. И само на ръка далеч от мене се смее детско суеверие, че дядо ми във гроб ще се обърне, а мене ще ме върнат с погребение.
Няма коментари