Блогът на Annie Trippah :: 'Бележник за произшествия' (откъс -1)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.03.2014 10:57 - 'Бележник за произшествия' (откъс -1)

Автор: balesurge Категория: Изкуство

Прочетен: 394 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.03.2014 11:19

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&
Пенка заплете петите на вълнените калци, а картината пред очите ми изведнъж се смени и аз прогледнах за горчивата реалност, която ме чакаше да се свестя там, на същото онова място - под търбуха на обърканото магаре. Беше почти пълен мрак, едва разпознах силуета на баба ми,уголемяващ се с необичайна за възрастта й скорост. Трябва да съм крещяла с пълно гърло, помислих си, защото от мястото, където се намирахме до къщата имаше не по-малко от километър разстояние.Огледах се наоколо, нямаше никакви признаци на движение, някъде в далечината се чуваше нечие хлипане в резонанс с отмерени удари и тропот на копита. Постепенно разпознах гласa на дядо ми, който проклинаше като обезумял. В същия този момент две силни ръце ме отделиха от земята. - Бааабино момиченце! - размекна се баба ми, вадейки от джоба на престилката си мъжка носна кърпа с намерение да избърше потоците кръв, сълзи и сополи, стичащи се по страните и носа ми. От многократно използване за всевъзможни цели, кърпата бе придобила нови физични свойства, напомнящи тези на изделията от дървен материал, със съответната им попивателна способност. Едва сега видях, че се намирам на 30-тина метра от къщата, като единственото,дошло ми наум разумно обяснение беше, че съм пропълзяла внесвяст около километър, за да се добера до вкъщи. - Кво стана, ма булка? - към нас се приближаваше силует, чийто глас наподобяваше този на дядо Ванчо. - Къде е Тодар, ма? Що пищи т"ва чаве? Към него мълчаливо се присъединиха други черни фугури. - Тодарееее, къде си чумица да те тръшне отведнъж, дано! Или мен да ме убие господ, да са маана от таа замъ, да са не мъча, Тодарееее! - завайка се баба ми, полагайки ме върху купчина окосена острика встрани от пътеката и пъхвайки два пръста в устата ми. Сизключение на няколкото липсващи зъба отпреди, всичко си беше на мястото. - Боже, тоз човек, боже, да си затрие детето! - възнегодуваше бабаПенка, понечвайки да се прекръсти, но някак не й се видя уместно и побърза да прибере ръка в престилката си. - Кво толкова станало? - приближи се изотзад дядо ми, - Да би мирно седяло… Кой гявол я накарал да иде да бръкне с пръчка в задника на магарицата?!. - Ми ти къде си, да те питам аз, не видиш ли?… Или бързаш да си наточиш от винцето? - прекъсна го баба ми, поставяйки ръце на кръста си в готовност за нападение - Аз ако не го запаля от 4-те крайща тоя зимник, само да те вида да влезнеш вътре, Иванка да се не казвам! -и тя се хвърли с вдигнати ръце към него. В опита си да се прикрие, той отпусна въжето на магарето и жеглата глухо тупна на земята. Събка, крайно объркана от цялата поредица събития не издържа, вдигна двете си предни копита, сякаш да покаже докъде й е дошло, обърна се само на задните си и се впусна в галоп през бъзето.Никой не забеляза това. Тълпата се бе скупчила в опитите си да разтърве разярените съпрузи, като само от време на време някой получаваше незаслужен шамар и отпадаше от битката. Отегчена до смърт, аз станах и отидох да промия раните си на постава.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Нагоре