Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2014 11:26 - 'Бележник за произшествия' (откъс -3)
Автор: balesurge Категория: Изкуство   
Прочетен: 663 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.03.2014 11:28



                      &&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&& 
Отвъд лаката се обади гласът на баба ми. Време беше за изстъргване на поднокътните мръсотии, замазване на лекетата по дрехите, промиване на раните с ракия, и сладко вечерно мъмрене по време на рекламите...
  Закрачих по лунната пътека между бъзето. Тая вечер щурците скърцаха в унисон с жабите, магаретата се включваха на припевите, тук таме избоботи някое шиле, разлае се куче, обади се гъска, сякаш цялата природа накуп си пожелаваше ‘приятни сънища’... На лунната светлина тревата светеше в синьо, земята поглъщаше силуетите наполовина, а звездното небе кипеше от звезди като казан с пращина.. Под краката ми скърцаха цели екосистеми, които върлуваха иначе необезпокоявани нощем. Неравномерните ми стъпки даваха време за евакуация на нощните насекоми горе-долу толкова, колкото един метеорит от около 500 м радиус би дал на човечеството, след навлизането си в земната атмосфера. Усетих с цялото си тяло драмата, която сеех след себе си: мравуняци, сринати със земята, хиляди жертви, майки и бащи, скърбящи за милионите си неизлюпени деца, пречупени стъбла, гнезда, хралупи... същинско бедствие на природата...   Викът на баба ми ме изтръгна от кошмара, само за да ме вкара в друг- този на съвсем незаслужените шамари. Видях я да стои пред портата с онази специфична стойка – делва, която никога не предвещаваше нищо добро. Прибирането ми от улицата вечер трябва да е било мъчно изпитание, отнемащо от 30 мин до няколко часа. Налагаше се да се започне с викане отрано на по-големи интервали, постепенно скъсяване на паузите, без всичко това да губи от пропорционалността си, тъй като твърде скорошното скъсяване на интервали, както и удълважането им прекомерно даваше отрицателен резултат. Освен това, интонацията на гласа трябваше да е достатъчно убедителна във всеки съответен момент, лекото преиграване или омаловажаване на сериозността се тълкуваше погрешно... Обикновено се появявах след хиляди покани, умолявания, закани и проклятия, тъкмо преди тотално прегракване и предприемане на физическа саморазправа....Приближих се на възможно най-малкото общо кратно между непринудено и отбранително разстояние. По лекия наклон на силуета обикновено успявах да прочета близкото си бъдеще с изненадваща точност. За повече стабилност, тялото обикновено се накланяше в противоположната посока на посоката, от която се канеше да дойде шамарът. Това ми даваше преднина от няколко части от секундата да го избегна преди да ме засегне. Усетих рязкото помръдване на силуета пред себе си и с цялото ускорение, на което е способно едно средно развито детско тяло, се хвърлих в противоположната посока, усещайки потрепването на земята под ръцете ми. Силуетът се завъртя около оста си на пета, подмина центъра на тежестта си и се строполи с всичка сила недалеч от мен в тревата, придружен от разтърсване с магнитут 8.5 по скалата на Рихтер. Умът ми отказваше да изчисли щетите в микро мащаб точно в този момент, тъй като беше зает с организирането на спасителна мисия. Долазих до тялото, приближих ухо и с облекчение установих, че обектът диша. Единственото, което можех да направя, е да приведа в ход малки тероризиращи трикове, с цел връщане в съзнание. Започнах с безобидни пощипвания, последвани от леки потупвания по страните, докато не стигнах до същинските крушета в челюстта, премервайки силата само по интензитета на собствената си болка. ‘Оооох! – простена баба ми. Спрях в средата на траекторията, превръщайки юмрука си в нещо, наподобяващо нескопосана ласка за сбогуване с мъртвец. Ситуацията изискваще нестандартни решения. ‘Земетресение’ – отроних мъченически, отупвайки демонстративно пръстта по дрехите си с гримаса, в която се четеше ужасна болка. ‘Пиле’ата!’ – подскочи чевръсто тя и почти се телепортира пред коша във вътрешния двор, където, на мястото на отдавна изконсумирани семейства от зайци, се подслоняваха десетки невръстни пилета, чиито злочести съдби следваха горе-долу същата перспектива. Клетките, в които нощуваха се открояваха с изумителна креативност за сметка на сеизмологична стабилност. Покривите им се състояха от найлони, застъпени по крайщата с разбити керемиди и циментови плочки. Зад открехнатата порта, с неприкрито любопитство и развеселено лице, надничаше пъпчивата августовска луна..  
                         &&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&
 
   



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balesurge
Категория: Изкуство
Прочетен: 11760
Постинги: 9
Коментари: 0
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031