Постинг
19.03.2014 12:43 -
'Бележник за произшествия' (откъс -4)
&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&
Полицейският участък на селото се помещаваше в бившето „СУ Лиляна Димитрова“ (сегашното СУ се намираше в бившата поликлиника, а поликлиниката, по гениалното хумване на кмета, заедно с психото, аптеката и моргата се ширеха в една бивша паянтова военна постройка в околностите, останала като по чудо след войната, където пациентите, при сблъсъка си с душевно болните в съседното крило, веднага оздравяваха и настояваха да бъдат изписани на часа, предотвратявайки с това евентуалния дефицит на болнични легла. Бившето СУ, сграда в "партиен" стил, с по-скоро олющена, отколкото цветна мазилка, внушаваше традиции в оскверняването на обществени сгради. От едната й страна се червенееше футболно игрище, посипано с пепел от натрошени керемиди (за сцепление), чийто редове с изтръгнати отдавна седалки и стърчащи на тяхно място огромни болтове, залепнали за гайките си от безбройни пребоядисвания, навяваха носталгични спомени от спечелени междуселски футболни мачове, завършили с приятелски мелета и нощувки в изтрезвителното.. Беше около 2 следобед, съдейки по дължината на сянката на мухите, кацащи по неприкритите части от тялото. С Лилето, Силвето и брат"чеда Деян седяхме на пейката под един стар кестен в двора на бившето училище с пакет слънчогледово семе от дедоцветковия хоремак, около нас стада от мигриращи мравки неуморно изнасяха купчините изплюти обелки към хралупите си в радиус от няколко метра и бързо се връщаха за още. Бяхме дошли за официалното освобождаване на Цецко от ареста. На тротоара пред училищната порта, седнал по турски, обядваше Селският идиот Тоти Ботев, като разпалено обясняваше нещо на нещото пред себе си (което не се виждаше от мястото, където седяхме). След минута- две, озадаченият силует на редник Шубеков се плъзна зад колоната на училищната порта, последван от всевъзможни ругатни, разбиращи се само контекстуално. "Аз ти казах, че не съществуваш!" - пищеше обезумял Ботев с пълна уста, продължавайки да ръкомаха към мястото пред себе си, където преди малко стоеше Шубеков. "Уроди!" - продължаваше той ожесточениия личен конфликт с демоните в главата си. Тоти Ботев беше един от малкото хора, които не вярваха в съществуването на органите на реда. Дългите, ококорени нощи в Макаренко, опитвайки се да усъвършенства способността си да се трансцедентира от заобикалящата го реалност, го бяха превърнали в майстор на медитацията, от будистка величина. На това ниво на съзнание, дуалистичното му ежедневие винаги гарантираше избор: приеми или игнорирай, с вълнуващи последици от всяко свободно решение. -Славейко! - провикна се старшина Поръчков през един от отворените прозорци на участъка – Пак ли си гукате с Ботев? Колко пъти да ти повторя да оста"йш удоволствието за след службата, бе?! - глух гърлен смях се изниза през джама под ъгъл и полетя към небесните кармични канцеларии. Славейко повдигна козирката си, примигна срещу отблясъците на следобедното слънце върху алуминиевите улуци на сградата и затътри крак след крак в къси, тежки, спъвани сякаш от невидими букагии, стъпки. На входа се показа Пенка, с прическа с висок електромагнитен заряд, следвана по петите от хлипащия Цецко, хванат здраво с една ръка за фустата й в готовност за всевъзможни саможертви, и накрая – дядо Петко, хванат здраво с една ръка за цецковото ухо, а с другата – палещ от фас 152-ия си за тая заран "Феникс".. Тоти Ботев преживяше на тротоара безучастно, смехът от канцеларията бе притихнал в любопитно очакване, а мравките, заети с важни дела, и не подозираха за разиграващата се съдбовна сцена. Наполовина обелената семка залепна по стените на обезводнения ми хранопровод и предизвика контракции на лигавицата. С единичен саблен удар по врата и завидна прецизност, Деян успя да я изтръгне с въздушна парабола, с височина на извивката 2 и половина метра, тъкмо толкова, колкото бе необходимо за приземяването й с острия връх надолу върху гологлавия участък от дядопетковото теме. "-Ол!" - Цецко, вече усетил разхлабващата се хватка на дядо си, препусна директно към ръждясалата ограда и само след миг се катурна в бодливите розови храсти от другата страна, където изгуби няколко секунди в истерично врещене, отупване от бодлите и стратегически размишления, след което изплю в пазвата си голяма, гъста плюнка, примесена с всевъзможни секрети, събирани под небцето в продължение на цяло денонощие, и изчезна в прашния буетак. „Лицето вече не е под наша юрисдикция“ - сгъна рамене Шубеков и виновно прекрачи прага на учасъка. „Аз ще му дам една юрисдикция, такова ембарго ще му наложа, че само с патките в двора ще си хортува, само да го докача.... “- кълнеше дядо Петко. „Той ше пъкне до довечера, Петко, нема къде да иде..“ - успокояваше мъжа си баба Пенка, масажирайки с две ръце темето му.
&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&
'Бележник за произшествия' (откъс -5)
'Бележник за произшествия' (откъс -1)
'Бележник за произшествия' (откъс -2)
'Бележник за произшествия' (откъс -1)
'Бележник за произшествия' (откъс -2)
Няма коментари
